Прочетен: 2682 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2017 18:18
Днес е един тъжен, възпоминателен ден в сърцето на всеки, истински българин ! Преди 144 години турците с вещта, предателска, юридическа, българска помощ, обесиха Апостола на свободата ! Днес наследниците им, новоеничери, продажните, политически боклуци се кичат с неговото име и славните му думи, без да разбират смисъла и съдържанието им ! Поставят портретите му в уютните и топли кабинетчета, но зад себе си, защото не издържат на погледа и укора – какво сторихте за България, защо я продадохте !? Днес пак, ще се държат лицемерни речи, ще се правят имитационни възспоминания от политиците – ликвидатори на българското !? Тогава започна с реки от кръв, днес ни предоставиха безкръвно и безплатно ! Промиха мозъците на хората, че е по-добре да бъдеш безличен и управляван европеец, отколкото горд и достоен българин !
dedenze.blog.bg/history/2014/09/22/koga-bylgariia-izgubi-svoiata-nezavisimost.1299116
Прости ни Дяконе, Апостоле на свободата, че разрешихме да изтъргуват България ! Дано новите поколения успеят да си я върнат !
Трудно е да се говори и пише за Васил Левски, защото всяка казана дума е недостойна пред неговия подвиг и героизъм ! Историята трябва да се знае и да не се изопачава. http://dedenze.blog.bg/politika/2013/01/31/narode.1048456
Ниският интелект, политическите борби, не разрешиха на българите да реализират идеите на Апостола, безпристрастно да документират неговия живот и себеотрицание ! Срамно е, че една чужденка, англичанка по произход – Мерсия Макдермот, написа следните огнени слова, към които трудно може да добавим нещо:
„Много е лесно един човек да бъде убит и закопан за вечни времена в тъмната и безмълвна земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато човекът е живял не за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, преминали в съзнанието на другите - тогава не е лесно да се прецени
кога той е мъртъв… В този „ничий“ гроб под снеговете на София лежала само една празна черупка, докато по цяла България огнените семена вече тлеели в хиляди живи сърца в очакване само да премине бурята и да секнат риданията… Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда съвсем ненужен за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова дълбоко обичан“.
ДА! ТОВА НАИСТИНА Е ЛЕВСКИ! (с. 84-85)
На колене, сведете глави, мълчете, вечна памет и благодарност на Васил Иванов Кунчев, Дякона Левски, Апостола на свободата, дано ни прости !
Поздрави !