Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2016 21:55 - Разликата между сюну от централна Азия и хуните от Европа.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 17296 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          В Средна Азия около Жълтата река и Ордос, на север от Китай, е живеел народа хсионг-ну, изписван на руски от специалистите като „сюнну“. Някога се е смятало, че именно тези сюнну са отишли на запад и са станали европейските хуни. Днес това гледище е опровергано от науката.

Тук предоставяме мнението на един от най-добрите руски археолози по историята на средно-азиатските „сюнну” С. С. Миняев, който е категоричен, че сюнну не са отишли на запад и не са станали нов народ – европейските хуни.

През 1960 г. руския историк Гумильов изказва хипотезата, че един силен и мъжествен („пасионарен“) конен отряд сюнну (той ги нарича „хунну“, а европейските хуни – „гунны”) все пак са отишли до Волга през ІІ в. от н.е. и те били толкова мъжествени, че оплодили жени маджарки и така се пръкнал нов народ – „гунны”. „Хунну” станали „гунны”, според Гумильов.

Хипотезата на Гумильов е грешна...

Археологът Миняев посочва китайските източници, според които един отряд сюнну (хсионг-ну) наистина се спасил и избягал от убийствата на сянби (хсионг-пи), но те били само 300 души и е невъзможно да са създали цял народ, какъвто са европейските хуни.

image

Ето какво пише Миняев в статията си „Сюнну“, публикувана в сп. Природа, 1986, №4:

„…Накрая да кажем каква е била историческата съдба на съюза сюнну, възможно ли е сюнну да са се появили в Европа? По-горе посочихме, че изходна точка, която би могла да даде възможност за мигриране на сюнну и тяхната трансформация в европейски хуни, е или събитията, свързани с предвиждането на отряда на шан Чжичжи на запад, към стана „Канцзю“, или поражението на сюнну от сянби в края на І в. от н.е..

image

Да разгледаме и двете версии. Дават ли достоверни данни за миграция на запад на сюнну?

Съгласно писмените източници, заедно с Чжичжи до стана „Канцзю“ са стигнали  3 000 човека, които заживяли в селището („град“) на шана на брега на река Дулай, отъждествявана често с р. Талас в Киргизия. Но, в Таласката долина, добре проучена от археолозите, до този момент не е намерено нищо, което да прилича на селище на сюнну, още повече на „град“. Съществено е друго. При разгрома над селището на шана през 36 г. от н.е., от дошлите с него сюнну били убити 1518 човека и повече от 1200 са взети в плен. Тоест, това обстоятелство отписва опитите да се свързва последната битка на шан Чжичжи с началото на придвижването на сюнну на запад.

image
Могъществото на сюнну преди новата ера...
image

Да се обърнем към другата версия. Разделянето на сюнну на „северни“ и „южни“ довело до засилване на раздорите между тях, в резултат на което „северните“ сюнну търпят редица поражения, разделяйки се допълнително  на няколко малки орди. Те били оглавявани от вождове, които по традиция се обявявали за шанове, но не притежавали тази военна сила, която отличавала племенния съюз сюнну през ІІ – І в.в. пр.н.е.. Честите поражения, които търпят тези орди през І в. от н.е., водят до бягството на техните вождове, но не на запад, както е прието да се мисли. Разказвайки за тези събития китайските хронисти използват неопределени изрази „шанът избяга на 1000 ли(около 500 км. – С.М.), „шанът побягна надалеч“. След поражението през 91 г. от н.е. „северния“ шан „избяга неизвестно къде“. Всеки път става дума за различни вождове, чиято войска ги изоставя и оставайки си на мястото, се влива в състава на „южните” сюнну или в други племена. Така през 91 г. от н.е. останалите сюнну, които били 100 000 шатри „сами приели названието сянби”. Важна за нас е и следната фраза в извора: „От този момент започва мощта на сянби”.

image

Тоест, военната сила, с която разполагали сюнну в I в. от н.е. не е изчезнала, тя е послужила в централна Азия като основа за усилване мощта на други племенни групи, най-вече на сянби, които незадълго завладели азиатските степи. Неслучайно писмените извори упоменават за сюнну и през II в. и през III в., дори през IV-V в.в. от н.е., т.е. по време, когато европейските страни вече са изпитали върху себе си силата на конния народ хуни. Но историческата съдба на сюнну е свързана през късно-античната епоха с централна Азия: на запад от Саяно-Алтайските възвишения няма нито един паметник от н.е. на сюнну, а онези които ги има са ранни, от времето на Маодун, когато сюнну са контролирали и южен Сибир, а и много други райони на азиатските степи.

Но, конните народи, залели с ужас цивилизована Европа в първите векове на новата ера, неслучайно изглежда са получили името „хуни”. Европейските историци, очевидно, са знаели за съществуването в централна Азия на племенен съюз, начело със сюнну. Данни за този съюз са могли да идват по Великия копринен път, който е служил не само за обмен на стоки, но и за обмен на информация за събития от различен характер. Ще отбележим, че някои участъци от този път са били контролирани от сюнну в периода на тяхното могъщество.

Сведенията за този мощен централно-азиатски съюз от номадски племена са били очевидно толкова впечатляващи, че названието „сюнну” бързо получило в Европа нарицателен смисъл; в латинските извори то е могло да бъде записано по слух в различни варианти. Ето защо, когато конните народи се появили на границите на европейските държави, тях ги нарекли именно с това събирателно име „хуни”, което се закрепило в техния съюз след военните им успехи. Тези събития изпълват интересната и в много отношения все още неразчетена страница от европейската история и заслужават отделен разговор, разбира се.

Както става ясно, предложената версия не решава проблема за произхода на европейските хуни, а напротив – подчертава сложността на проблема. Изследванията над тази и други проблеми продължават и многократно ще трябва да се връщаме към ярката и наситена със събития история на конните народи от евразийските степи, в светлината на нови находки и материали...”


image

image 
Сюнну на китайски вази....

image

     

 

 




Гласувай:
9


Вълнообразно


1. indiram - . . . " През 1960 г. руския ис...
26.05.2016 22:17
... 7-ми глас - моя, :-)))
" През 1960 г. руския историк Гумильов изказва хипотезата, че един силен и мъжествен („пасионарен“) конен отряд сюнну (той ги нарича „хунну“, а европейските хуни – „гунны”) все пак са отишли до Волга през ІІ в. от н.е. и те били толкова мъжествени, че оплодили жени маджарки и така се пръкнал нов народ – „гунны”. „Хунну” станали „гунны”, според Гумильов." - ????????????

Колко ми е кеф, когато има картинки и карти - и се вглеждам в тях - все едно, ще открия Америка...

И, дали ми е смешно, или грешно, или... тъжно - Какво значение има?!

От тук до Китай и през морето (тихото) до ... и от тук до Атлантика и отвъд него - все тая, все туй!

Поздрави!
цитирай
2. arhivar - Благодаря Ви, че ползвате нашите образователни услуги!
27.05.2016 12:46
indiram написа:
... 7-ми глас - моя, :-)))
" През 1960 г. руския историк Гумильов изказва хипотезата, че един силен и мъжествен („пасионарен“) конен отряд сюнну (той ги нарича „хунну“, а европейските хуни – „гунны”) все пак са отишли до Волга през ІІ в. от н.е. и те били толкова мъжествени, че оплодили жени маджарки и така се пръкнал нов народ – „гунны”. „Хунну” станали „гунны”, според Гумильов." - ????????????

Колко ми е кеф, когато има картинки и карти - и се вглеждам в тях - все едно, ще открия Америка...

И, дали ми е смешно, или грешно, или... тъжно - Какво значение има?!

От тук до Китай и през морето (тихото) до ... и от тук до Атлантика и отвъд него - все тая, все туй!

Поздрави!

цитирай
3. atil - Обрaзовaтелните ви услуги сa бaя ...
10.08.2016 00:24
Обрaзовaтелните ви услуги сa бaя мъгливи, уйдурдисaни и със стрaнни внушения.
Сюн ну сa си хуни отгоре до долу също кaто тези, които се зaвърнaли в Европa.
Рaзликaтa е че Сюн ну явно сa сянбийците или сербийците по бъллгaрски. Т.е, товa е вторият хунски кaгaнaт в Aзия. Тези хуни сa вече достa смесени с местни племенa(пример днешния мaнджурски етнос). По-късно потомците им съдействaт нa тюркския кaгaнaт. Още по- късно нa монголо-тaтaрите, днес техните остaтъци се нaмирaт в Мaнджурия и Уйгурския aвтономен окръг.
Съдбaтa нa зaвърнaлите се в Европa е другa. Те влизaт в състaвa нa стaрлиделския етнос мa древнa великa Бългaрия(Идел- Сaрмaтия,Aлaния, която при упрaвмението нa хунскaтa динaстия стaнaлa Хунaскa империя в Европa).
Влaдетелският им род Дуло оглaвил влaсттa през 186 г. Основaл пет държaви в Европa в товa число и Бългaрия нa Бaлкaните.
Т.е. сюн ну и хун ну сa две хунски групировки с общ корен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1385732
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031