Днес през 1873 г, на въжето със страшна сила, увисна Апостола на българската свобода , Васил Иванов Кунчев – Левски. 140 години след това, той, неговото дело и слова остават дълбоко в сърцето и душата на всички, истински и достойни българи. Остава горчилката, че малко тръгнаха с него, още по- малко го разбраха и му помогнаха във великото дело, оцениха цената на   саможертвата. Остава и ужасът, че все още се раждат изроди на тази земя, които се гаврят с лика и делото на Дякона !
        Оценявайки реалността в днешна България, се утвърждава убеждението, че всички го предадохме, предадохме принципите и човешките идеали за които загина. Това не пречи на лицемерите и политиците, днешните ликвидатори на нацията и България, цинично да окачат портретите му зад себе си, да се правят на думи, за негови последователи !
 „ Ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя губя само мене си...” В. Левски
         В Третата българска държава, до днес, никой не може и няма право да изрече тези думи, защото никой, не е работил за народа си с такава любов, разум и себеотрицание ! Все по- рядко си задаваме въпроса, какво е нашето лично дело и човешка философия, доближават ли се поне малко, до делото и идеалите на Апостола !? Тук малко повече, защото, никога не може да бъде достатъчно :
http://dedenze.blog.bg/politika/2013/01/31/narode.1048456