Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2011 13:01 - С много любов
Автор: dedenze Категория: Други   
Прочетен: 711 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.03.2011 13:11


        - О скъпа, ти си толкова красива, не знаех че има и жълти, контактни лещи. Тази диадема на главата е така изкустно изработена, ще разрешиш ли, да докосна само? След толкова път, съм в рая, нали?
         Служителката с инфостикер - " Мила" се отдръпна уплашено и извика:
       - Хели, моля те ела, тук има някакъв луд земянин, говорещ глупости и правещ опити да ме опипа.
        Хели се появи с изкуствена усмивка и бързо, но с твърда интонация, каза:
       - Добре дошъл господине, вашите документи ако обичате.
       - Обичам, да и вас ви обичам, прелестни създания. Та какво да направя за вас?
       Мила първа се съвзе и посочи прозрачната торбичка окачена  за врата на земянина. В нея имаше цял куп документи и пари. С леко и внимателно движение я свали и зачете. По лицето на възрастният мъж, бе изписана радост и блаженство. Опитваше се дружелюбно да прескочи преградната ограда, но явно не достигаха сили и умения.
       - Хели тука пише, че боледува от алцхаймер, това не беше ли земно, ментално заболяване, трябва да внимаваме.
       - Надали е опасен, щом са го допуснали сам, без придружител в междупланетен кораб с толкова скъпи билети. – Хели взе от непрочетените документи и бързо заразлиства, когато Мила почти изпищя:
       - Боже, та той идва в нашия дом “Последен път” за евтаназия, колко жалко. Такова разстояние и пари за подобно нещо. Изглежда всичко е наред. Има нотариално заверено желание, когато е бил в нормално състояние. Платени всички такси и легализирани документи. Защо е било нужно да идва до тук и при тях доброволната евтаназия вече е разрешена ?
       Земянина беше опрял глава в прозореца  и радостно си говореше:
      - Каква красота и зеленина, помня разходките с мама в онзи парк, как му беше името, там до училището с фонтана. Сигурно не е далеч от тук, сега ще го намеря, или ще помоля някой да ме заведе. Какви добри хора, като тати, вече е време да се върне от работа и да поиграем заедно. Хей хубавици, какво става, хайде няма  много време.
      - Мисля, че разбрах защо е тук – тихо промълви Хели- иска да умре, чрез много любов и прахът му да бъде разпръснат в космоса. Само ние предлагаме подобна услуга.
      Мила вече набираше “Последен път” и през сълзи хлипайки обяви:
     - Елате на космодрума, секция 21, имате клиент от Земята. – после тихо отвори преградата и доближи безстрашно земянина – Това не е диадема господине, така се раждаме тук в “Рая”, както го нарекохте. Може да докоснете, ако искате.

     - О, благодаря, топла е, толкова съм щастлив, че не намирам верните думи, да сте жива и здрава ! Няма по-хубаво нещо от живота и любовта!

     




Тагове:   фантастика,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3467063
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031