Постинг
28.02.2011 14:17 -
Борба за смърт
Автор: dedenze
Категория: Други
Прочетен: 1473 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2011 21:24
Прочетен: 1473 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 19.04.2011 21:24
Правеше трети неуспешен опит. От електрошоковете и мозъчното престукториране изпитваше постоянно болки в главата и страх. Незнайно защо, помнеше всички извършени по него интервенции и то със садистични подробности. Сигурно се дължеше на професията – историк на древността. Беше напълно наясно, че деградацията и деформациите са започнали в 21 век. Сега 4 века по- късно, всичко се въртеше в затворен омагьосан кръг, без нищо ново и полезно. Пълен застой, без обшуване, само във виртуалното пространство. Всичко индивидуално бе изключено даже и стремежа да си по- богат. Всеки имаше собствен код в имплантиран чип, навсякъде го обслужваха машини. Той беше на 247 години и вече по-често му сменяха органи и тъкани, напълно машинно, разбира се. Всеки опит наживо да говориш с някого, да го спреш, се наказваше с отнемане на кредити. Това водеше до по- лоша храна и виртуални удоволствия. Хората работеха едно и също нещо с години, по 5 часа дневно, не беше ясно на кого е нужна тази работа. Никой не си задаваше подобни въпроси, иначе следваше диагноза за несъответствие и мозъчно преструкториране. Всяко агресивно поведение и опит за измама се наказваше с електрошокова терапия. Използувайки древните определения- хората бяха станали биороботи. Живееха индивидуално и се размножаваха контролирано от подбран генетичен материал. Много неща от древната история не разбираше – деца, семейство, любов, наука и т.н….Особено го впечатляваше твърдението, че човек притежава душа, която се преражда и развива безкрайно- като вселената. Полагаше огромни усилия в търсене на причината за деградацията. След много години се досети –човешките души вече не се прераждат на планетата Земя. Тук е останал само инкубатора за тела. Това което изпитваше, древните са наричали чувство за гняв и безизходица. Явно той имаше душа. Трябваше да стигне до душите на другите и да разкаже всичко. Ключа беше смъртта, но тя беше най- строго контролирана. Всяко неразположение се регистрираше моментално и “спасителите” пристигаха на минутата. Беше изпробвал почти всичко достъпно и платил висока цена. От древните източници знаеше, че взрив и пожар може да повредят душата. Трябваше да прекъсне връзката между него и информационния имплант в лявата ръка.
Мястото беше подходящо- открита градина на 35 тия етаж. Острието му отне един ден за изработка. Наблюдателните камери внимателно превключи от разпределителя, никой не реагира. 4-5 флакона със събирани в годините сънотворни и други опасни лекарства. Наоколо нямаше никой. Кърпа – бърз разрез- ужасяваща болка- изхвърляне на чипа над предпазната мрежа. Бързо в тоалетната, изпиване на всичко с повече вода. На улицата роботите вече бяха намерили чипа и трескаво търсеха него. Губеха изряден потребител. Вече виждаше описаният от древните тунел с ярка светлина. Дано времето е достатъчно. За секунда се усъмни, че душите са само мит. Обзе го спокойствие, даже и да ги няма, живота тук беше безмислен.
