Вече 4 часа проверяваха колата. Трябваше да стигнат до Търново с минимални глоби и щети. Кирил бе собственика, нисана беше само на 5 години, добре поддържан и в пълна изправност. Освен десетките камери и снимачки по пътя имаше и стотина екипа на КАТ, които не само заработваха добрите си заплати , а хранеха и цялата, бюрократична система.

        Повече от половината неща вече бяха проверени, най- голям зор видяха с нивото на маслото в скоростната кутия.Тони беше донесъл в подземния гараж лаптопа си и бързо четеше актуалните изисквания, Дени проверяваше и отговаряше:
        - Запалка  - демонтирана.
        - Пепелници  - демонтирани.
        - Въздушни възглавници   - 6 на брой със сертификат.
        - Сигнална жилетка – 2 броя.
        - Сигнални ракети - 5 броя.
        - Туба с бензин – налична, заредена – 10 литра.
        - Кислородни бутилки, акваланг – 2 броя изправни.
        - Мигаща външна сигнализация – 20 метра, автономна.
        - Джи Пи Ес – сателитен включен.
        - Шанцови инструменти – 2 лопати, кирка, лост и кофа.
        - Каски – 2 броя.
        - Наколенки – 4 чифта.
        - Компресор – наличен.
        - Резервни гуми – 2 броя.
        - Винетка -  налична с вписани номера.
        - Стари лепенки – отлепени.
        - Пътен данък – платен.
        - Магистрален данък – платен.
        - Документи за КАТ – 10 броя комплект.
        - Лични документи – 5 броя плюс Си Ви и автобиография.
        - Справка за стари нарушения – заверена, налична.
        - Тройна застраховка – има с опция за метеорити и земетресение 10 степен.

        - Кире, май си готов за път – плахо каза Тони.
        - Бог да ти е на помощ – додаде Дени и се прекръсти.

        Кирил шофираше по всички правила, до Търново оставаха 20 километра. До момента бе минал 12 проверки успешно, пътуваше от София, повече от 6 часа. В душата му се надигаше нещо радостно, понечи да включи радиото, но не посмя. Изведнъж, от крайпътните храсталаци, блесна стоп палка и пред него застана в цялото си величие представител на КАТ. Проверката продължи повече от час.
        - Документ за платена такса в дружество за защита на животните.
        - Нямам – каза Кирил- ама в правилника не се изисква !?
        - В общия правилник да, но тук важи правилника на област Търново, където се изисква. Незнанието не ви оневинява. Вземам талона и ви съставям акт. – внимателно обясни униформеният.
        - Моля Ви, това не е възможно, колко ще струва това !?
        - Тук в областта има само 2 оцелели сърни и 4 глигана, длъжни сме да вземем мерки. Глобата е малка 300 евро. Приятен път !

        Кирил избра най – затънтеното място, грижлива поля колата с бензин от резервната туба. Запали един парцал и го метна в нея. Забърза през поляната, преди взрива. До Търново оставаха 3-4 километра, обратно щеше да се върне с влак. Годината беше 2020 .